"Ревността наподобява повече завист, отколкото да е плод на някаква любов. А завистта е дребнав, пълзящ порок, в повечето случаи неоправдан и безпочвен. Ако има основателен повод за ревност, то тогава е излишно да се говори за любов. Само хората са толкова придирчиви. Пеперудата не пита цветето: Друг целувал ли те е вече?. И цветето не пита: Задиряла ли си друго цвете?". Така смята Хайне.
И докато мислим за пеперудите и цветята, и за тяхната съвършена и хармонична любов, в съзнанието ни изниква последният път, когато преровихме телефона на половинката си за скрити смс-и, входящи и изходящи обаждания, проверихме старателно кои са трите нови приятелки, които той е добавил във Фейсбук, пратихме линкове към профилите им на нашите приятелки, за да обсъдим, че в никакъв случай не са по-хубави от нас и прекарахме около два часа, ровейки се из хронологията му в скайп. Дори когато нямаме достъп до технологичните му средства за изневяра обаче, ние не преставаме да го проверяваме. Проверката е висша форма на доверие, казват хората, и следвайки този принцип, се стремим постоянно да му показваме колко голямо доверие му имаме.
Посрещаме го с въпроса "Къде беше?", разбира се, последван от допълнителните "С кого?", "Какво прави?", "Кой ти звъни?" (нищо, че дори да ни отговори, ние все пак ще проверим), "Коя е тази?" и въобще като цяло се държим като Хорейшио на местопрестъплението, без дори да има "престъпление".
Мъжете не обичат да дават обяснения, и ако го правят, то е само и единствено защото искат да си спестят поредния скандал за русия косъм в колата, който не е наш или убедеността ни, че той мирише на женски парфюм, чийто аромат се различава доста от този, който ни подари за рождения ден. И така, докато не му омръзне.
Никой не иска да живее постоянно, оправдавайки се за неща, които са се случили единствено и само в болната фантазия на другия. Ревността в този ѝ вид е болест и ни кара да изглеждаме несигурни, комплексирани, дори жалки.
Да ревнуваш е безсмислено занимание. Ако някой иска да изневери, то той ще намери начин да го направи, а най-лошият вариант е толкова да му е писнало да бъде обвиняван, че да превърне причините за ревността най-накрая в реалност.
Когато ревността е породена от миналия събития, които са довели до загуба на доверието, е хубаво да се запитаме дали наистина сме простили стъпката встрани и готови ли сме да живеем, измъчвайки се дали той няма да ни го причини отново.
Мъжът до нас не е светец. Понякога ще си позволи да се загледа в дългокраката сервитьорка или ще пофлиртува с новата колежка в офиса и няма сила на света, която да ни накара това да не ни подразни.
Не бива да позволяваме обаче пеперудата да отлети или цветето да увехне, само защото на света има още хиляди други пърхащи създания и още милиони поляни с цветя.
| 251 | 8 |
